Автор: адв. Димитър Добрев,
съдружник в „Ангелов, Добрев, Маркова“ и в А.Д.М. „Прайвъси консултинг“
Наредба Н-18 за касовите апарати предвижда приходната администрация (НАП) да има право на наблюдение и получаване на данни за клиентите и естеството на доставките, когато се използва софтуер за управление на продажбите. В случаите на услуги, предоставени от здравни заведения на граждани, това означава данни за техните имена и идентификатори (ЕГН), както и за конкретния вид медицинска услуга, която е предоставена. Наред с други такива могат да бъдат аборт, лекуване на онкологични заболявания, кожно-венерически заболявания, СПИН, психози, депресии, наркомании и редица други заболявания, разпространяването на данни за които би довело до сериозно увреждане личния живот на пациентите.
Данните за здравословно състояние са специална категория лични данни с повишена степен на защита по Общия регламент за защита на данните (GDPR) поради своята чувствителност. Те могат да бъдат обработвани единствено и само при наличие на някое от основанията и условията по чл. 9, пар. 2 от регламента. Същевременно органите на НАП са администратори на лични данни, за които регулацията на регламента се прилага както за всички други. Данъчната администрация не е изключена от обхвата на регламента, както е при органите на съдебната власт, отбраната и националната сигурност.
Приходните органи биха могли да обосноват обработването на здравните данни на гражданите с необходимост от важен обществен интерес на основание националното данъчно законодателство и хармонизираната уредба на ДДС в ЕС. Но наличието само на основание не е достатъчно, за да бъде обработването законосъобразно. Цитираната норма от регламента изисква то да е пропорционално на преследваната цел, да зачита същността на правото на защита на данните и да предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интереси, в случая на пациентите. Без съблюдаване на тези основополагащи изисквания всяко обработване на здравни данни от НАП би било незаконосъобразно.
Пропорционално ли е данъчният инспектор да чете, принтира и разнася чувствителните данни за здравословно състояние на пациенти, които могат да бъдат и публично известни личности, само защото извършва данъчна проверка? Едва ли. Вероятно ако става дума за извършване на данъчно престъпление, подобно обработване би било пропорционално, но то би следвало да е под санкцията на съдебен орган или надзорния орган за защита на данни.
Правото на личен живот е основно човешко право, ползващо се с най-висша защита както на национално, така и на наднационално ниво. Освен в цитирания регламент то е гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека, Хартата на основните права на ЕС, конституцията на България.
Зачита ли Наредба Н-18 това основно човешко право и неговото проявление – защитата на чувствителните здравни данни, като дава пълен достъп на приходните органи до тези данни? Категорично не. Наредбата, както и цялата относима към нея данъчно-правна рамка, не гарантират поверителността на чувствителните здравни данни на пациентите на наблюдаваните от НАП здравни заведения. Става дума за достъп до чувствителните данни на изключително голям брой граждани.
Единствено явното противопоставяне с всички позволени от закона средства от страна на здравната общност, на пациентите и на пациентските организации би могло да възпре предстоящото грубо и мащабно погазване правото на защита на чувствителните личните данни за здравното състояние на пациентите в България.