Публикации

февруари 23, 2021

Как светът се бори с торент тракерите и доколко незаконни са те

Спирането на Zamunda се превърна в една от най-коментираните теми в родния интернет. Eдва ли има българин, който не е ползвал сайта и не си е „свалял“ филм поне веднъж от него. Това обаче не е първото спиране на най-посещавания у нас торент сайт, а навярно няма да е и последното. Към страната ни от дълги години има натиск да приложи ефективни мерки срещу онлайн пиратството.

Само ден след срива Zamunda отново работи, а мнозина започнаха да се успокояват, че никой не може да забрани „тегленето“ у нас. Така ли е това наистина, какво точно са торент сайтовете, могат ли да се забранят те и има ли шанс „свалянето“ на филм да ни отведе в затвора – отговорите на тези, както и на още въпроси ще намерите по-долу.

Какво са торентите

Именно технологията зад торентите прави сайтовете им трудни за сриване от хакери или държавни органи.

На практика, страници като Zamunda предоставят начин за обмен на файлове, базиран на т. нар. система P2P (peer to peer). В този случай тегленето на информация не става от централен сървър, а от компютъра на всеки, който притежава файла и е позволил да се сваля – тъй нареченото сийдване.

Липсата на централен сървър прави Р2Р мрежите много по-недосегаеми за атаки

Торент сайтовете играят ролята на свързващ елемент между хората, които споделят и теглят информацията. При евентуално разбиване на сървърите им, те могат да се възстановят много по-бързо, тъй като сървърът не разполага голямо количество информация, а само предлага инфраструктура за качването и свалянето й от потребители.

За да могат да функционират, голяма част от торент сайтовете, наричани още тракери, насърчават хората, свалили даден файл, да го правят достъпен за останалите, като го сийдват. Това става чрез коефициент между качване и сваляне, като падането под определена цифра води до затруднено ползване на сайта.

Възможно ли е торент сайтовете да бъдат спрени

Силно децентрализираната структура на торент сайтовете ги прави особено трудни за спиране. Това не значи, че подобни действия не се предприемат често.

Показателен е случаят с най-известния торент сайт в света – The Pirate Bay. Поради непрестанни атаки от страна на държавните органи преди години, той постоянно трябваше да променя домейна си.

По-късно сайтът се преориентира към използването на магнитни линкове, които включват в себе си криптиране и затруднява проследяването на потока от информация.

Това кара редица държави да спрат опитите си да сринат сървърите на торент сайтовете и да се насочат към блокирането на домейните им.

Добър пример за това е българският RARBG. Стартирал през 2008 година, днес влизането в него е блокирано от територията на България.

САЩ, Великобритания, страните от ЕС, Индия, Австралия, Индонезия, както и много други страни също са направили сайта недостъпен на своята територия. Той обаче все още не е блокиран на глобално ниво, а това е предпоставка влизането в него да може да се осъществява чрез използването на VPN.

Смяна на тактиката

Блокирането на сайтове се оказва недостатъчно. Много страни решават, че за да обезкуражат онлайн пиратството и използването на торент сайтове, трябва да сменят подхода си и да атакуват не торент тракерите, а потребителите.

Големите филмови студиа и компании са пуснали тъй наречените копирайт тролове – които агресивно следят потребителите дали не са влизали в „забранен“ сайт. Ако те открият такъв случай, следват съдебни дела, искове за големи обезщетения и дори заплаха от влизане в затвор.

В САЩ копирайт троловете функционират от около 15 години, като годишно благодарение на тях се завеждат около 3000 дела против потребители, споделящи и теглещи информация чрез торенти.

САЩ е страната с най-строги правила против онлайн пиратите

Ситуацията в Америка е много лоша за пиратите и по още две причини. Скоростта на мрежата е сравнително ниска за повечето потребители, а интернет провайдърите споделят лесно информация за трафика на потребителите си.

Провайдърите лесно могат да видят по-голям трафик на данни, да го локализират и да оповестят ораните на реда. Но не само – освен солидни глоби и възможност за ефективни присъди, обикновените потребители, теглещи филм са изправени и пред още една опасност.

При първия засечен опит за теглене от торент сайтове, американските интернет провайдъри пращат предупредително писмо. При повторно нарушение те спират интернета на потребителя и го слагат в черен списък. Така други компании също могат да откажат прокарването на връзка и на практика да оставят „провинения“ без възможност да има интернет.

Много потребители освен плащането на глоба и излежаването на няколко месеца затвор са задължавани и да участват в антипиратски кампании след изтичането на присъдите си.

Обикновено, за тегленето и сийдването на малък брой филми – между 1 и 5, непредпазлив „пират“ може да прекара около 2-3 месеца зад решетките.

Африка е континентът с най-малко закони против пиратството

На практика всеки, който тегли торенти без VPN в САЩ, може да се сблъска с изключително големи трудности.

Вашингтон обаче е известен и с това, че води световна кампания против сайтовете за теглене на торенти и лобира или оказва дипломатически натиск на много правителства да предприемат действия против пиратството.

Сивите зони

Не всички държави имат толкова строги закони против пиратството. Но в много от тях потребителите също се сблъскват с доста трудности.

Добър пример за това са по-либералните от САЩ страни – Германия и Канада. Макар там тегленето на торенти да не е поставено напълно извън закона, обикновените потребители също са застрашени от редица неприятности.

Интернет провайдърите имат много по-голям контрол върху трафика на всеки един потребител и могат лесно да проследят сайтовете, в които той влиза.

Ако те открият завишен трафик на данни, водещ към торент тракер, то следват предупреждения за изключване на интернета и заплахи от солидни глоби.

Тегленето на торенти се преследва в Италия, Германия, Франция, Великобритания, Ирландия, Португалия, Латвия и Финландия

В Германия действа много строг закон за авторските права. Ако някой е уловен, че е изтеглил дори един филм, който е изгледал пиратски и после е изтрил, той може да бъде наказан с глоба, започваща от около 500 евро и достигаща до няколко хиляди.

Обжалването ред съда също е трудно и свързано с допълнителни разходи. Така потребителите са обезкуражени да влизат в сайтовете, които все още не са блокирани – а мнозинството от тях са недостъпни без използването на VPN.

Показателна за ситуацията в много западни страни е и една новина отпреди 5 години. В Канада 86-годишна жена е обвинена в пиратство, защото от нейният IP адрес „незаконно“ е била свалена екшън играта Metro 2033. Глобата – 5000 долара.

Зелените зони

Редно е да се спомене, че не всички страни преследват пиратството. Известната с пряката си демокрация и големи граждански права Швейцария позволява тегленето от торент сайтове за лична употреба. Полша и Испания също гарантират правото на гражданите си да свалят информация, стига да не я ползват с комерсиални цели.

Как може да се развие ситуацията в България

Някои европейски държави, като България, Швеция, Естония и Украйна нямат въведени стриктни правила относно пиратството и реагират единствено, ако им е оказан натиск. Именно такава бе ситуацията и с временното затваряне на Zamunda у нас от преди няколко дена, както и от края на 2019 г.

Потребителите у нас разполагат с по-голяма свобода и поне засега могат да свалят и качват съдържание, без да ползват VPN.

Налагането на по-строги правила може да доведе до сериозно недоволство, което кара властите да са предпазливи относно въвеждането на по-строги рестрикции.

Защитниците на онлайн свободата биха протестирали относно намаляването на правата и увеличението от възможността за следене. Мнозинството от хората с по-ниски доходи ще са гневни от факта, че им се отнема единствения начин за удовлетворяване на културни потребности. В много от по-малките градове в България липсват кина, а ако те все пак съществуват прожектират единствено холивудски касови филми. Ниските доходи спират мнозина от използването на абонаментни услуги.

Засега в България изглежда невъзможно да се реализира сценарий, подобен на тези в Германия, Канада или САЩ, където индивидуалното теглене и качване на информация чрез торент сайтовете се преследва със солидни глоби и дори затвор.

Въпреки това от 2019 година се наблюдава увеличаване на натиска над България да ограничи пиратството, което води и до акциите против Zamunda.net, ArenaBG.com, Zelka.org и RARBG.to.

Въпреки това, липсват индикации от властите за прилагането на по-строги рестрикции.

Активистите у нас са убедени, че в близкото бъдеще свободното теглене и качване на торенти без VPN ще се запази в познатата си форма, а никой политик няма да рискува да разгневи толкова голяма част от избирателите си. Пиратите споделят, че дори промени да има, то употребата на надеждна VPN услуга би спасила много хора от преследване.

 

Препечатка – Източник: dir.bg
https://it.dir.bg/web/kak-svetat-se-bori-s-torent-trakerite-i-dokolko-nezakonni-sa-te-v-balgariya

Новини, Публикации