Публикации

1. Административно-наказателна процедура през Патентното ведомство на Република България

Чл. 81 на Закона за марките и географските означения (ЗМГО) предвижда процедура за налагане на санкции за нарушения на права върху ИС, която се инициира с подаването на молба в Патентното ведомство (ПВ) – единствения оторизиран държавен орган за защита на правата върху индустриална собственост в Република България. Сигналът се подава от притежателя на правата или негов представител в писмена форма и трябва да съдържа пълна и подробна информация за притежателя на правата, за предполагаемия нарушител (физическо или юридическо лице) и за самото нарушение.

Важен елемент на молбата е пълното и точно описание на предполагаемото нарушение – по какъв начин, къде и кога е извършено или извършвано, информация относно стоките, обозначени със знака, сходен или идентичен на защитената марка, правата върху която се предполага, че са нарушени, както и всякаква друга информация относно нарушението, която би могла да бъде от полза за неговото точно идентифициране.

Към молбата трябва да бъдат приложени образци от стоките, обозначени със знака, за който се предполага, че нарушава защитените права, както и всякакви други доказателства за неговото използване в нарушение на ЗМГО.;

След получаване на молбата в Патентното ведомство, експертите от отдела по марки /TM examiners/ извършват експертиза /examination/ на приложения/ите към молбата образец/ци и излизат с предварително становище за наличието на нарушение. Експертизата установява дали е налице сходство или идентичност на посочения знак със защитената марка и на означените със знака стоки с тези, за които е регистрирана марката, което сходство би могло да въведе потребителите в заблуждение относно вида, произхода, качеството и други отличителни белези на стоките, обозначени с този знак.

Становището на експертизата на ПВ е основание за извършване на проверка в съответен посочен от молителя обект на предполагаемия нарушител, който може да бъде магазин, склад или всяко друго помещение, в което се предполага, че се извършва нарушението. Производството по установяване на нарушение се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е допустимо само в случай, че срещу нарушителя не е възбудено наказателно преследване.

Проверката в посочен от молителя обект на предполагаемото нарушение, се извършва от длъжностно лице от Патентното ведомство, със съдействието на органите на икономическа полиция в съответния район.

В резултат на проверката при констатирани нарушения (т.е. използване на знак, сходен или идентичен на регистрираната марка, без разрешението на притежателя на правата върху нея) проверяващото длъжностно лице съставя акт на нарушителя. Със съставянето на акта се образува административно-наказателното производство. Актосъставителят изземва стоките или, ако поради тяхното количество това е невъзможно – образци от тях за последваща експертиза. При голям обем или количество на стоките стоките се задържат, помещението, в което те се намират се запечатва, и се оставя на отговорно пазене на притежателя или на трето лице, по преценка на длъжностното лице – актосъставител.

Административно-наказателното производство продължава с последваща експертиза в Патентното ведомство за окончателно установяване на нарушението. В резултат на становището от извършената експертиза, в случай на намерено нарушение, председателят на ведомството, в качеството му на административно-наказващ орган, се произнася и издава наказателно постановление, с което на нарушителя се налага глоба в размер, съответстващ на степента на нарушението и в зависимост от това дали то е първо или повторно. Размерът на глобата варира от 500 до 1500 лв. за физически лица (при първо нарушение) или от 1500 до 3000 лв. (при повторно) и от 1000 до 3000 лв. за юридически лица (при първо нарушение) или от 3000 до 5000 лв. (при повторно). След предявяване на наказателното постановление на нарушителя се пристъпва към събиране на сумата на наложената глоба по реда на ЗАНН.
 
Наказателното постановление на административно-наказващия орган – председателя на Патентното ведомство, подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Нарушителят може да обжалва постановлението в 7-дневен срок от връчване на постановлението чрез Патентното ведомство, който срок се явява и срок за доброволно изпълнение. Решението на първоинстанционния районен съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Основната цел на тази процедура, както и налагането на съответната санкция – глоба, е преустановяване на нарушението и възпитателно-възпиращ ефект, но не и претендиране на обезщетение за нанесените вреди. Такова може да се търси по гражданско-правен ред, процедурата за който ще поясня по-долу. Административно-наказателната процедура през Патентното ведомство, обаче, може да послужи като добра основа за събиране на доказателства за гражданско-правната, в този смисъл комбинацията между двете е един добър вариант за защита.

1. Гражданско-правният способ на защита се инициира посредством предявяване на иск пред Софийски градски съд от лицата, които имат право на иск съгласно ЗМГО, а именно притежателите на права или лицензополучатели на изключителна лицензия, като лицензополучателят може да предяви иск само със съгласието на притежателя, ако не е предвидено друго в лицензионния договор.

Исковете за нарушения могат да бъдат: за установяване факта на нарушението; за неговото преустановяване; за обезщетение за вреди; за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване. Едновременно със съответния иск ищецът може да поиска по съдебен ред също и: да му бъдат предадени стоките, предмет на нарушението; да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението или разгласяване на диспозитива на съдебното решение в два всекидневника или по телевизията.

Препоръчително е преди предявяването на иск за обезщетение срещу нарушителя, притежателят на правата (бъдещ ищец по исковото производство) да поиска налагане на обезпечени на бъдещия иск с цел гарантиране на бъдещо вземане по иска след постановяване на съдебното решение и на влизането му в сила. Обезпечителните мерки биват няколко вида: налагане на възбрана върху недвижим имот; запор на движими вещи (като например стоките, обозначени без разрешение със знак, сходен или идентичен на регистрирания) и вземания на длъжника (банкови сметки и др.); други подходящи мерки, определени от съда, включително спиране на моторно превозно средство от движение, спиране на изпълнение и т.н. Възможно е съдът да допусне няколко вида обезпечения. Размерът на допуснатото обезпечение трябва да съответства на очакваното обезщетение. За да бъде доказан този размер при предявяването на молбата за налагане на обезпечение, както и в бъдещото исково производство, е необходимо към молбата и към иска да бъдат приложени много сериозни доказателства за дължимото обезщетение в резултат на нарушението на правата върху ИС. При необходимост се извършва експертна оценка за уточняване на този размер в течение на самото производство.

Комбинираното прилагане на административно-наказателната процедура (като начало) и последващо исково производство има предимството, че при искове за установяване и преустановяване на нарушението може да се използва процедурата по бързо производство, която съкращава срока на разглеждане на делото. В този случай влязло в сила наказателно постановление, издадено от Патентното ведомство (ако не е обжалвано по съдебен ред) или влязло в сила съдебно решение (ако наказателното постановление е обжалвано, минало през съдебно производство, потвърдено на върховна съдебна инстанция и необжалваемо по-нататък) служи като основание за предявяване на иск по бързото производство.

1. Наказателният способ на защита срещу нарушения на права върху индустриална собственост се основава на текст от Наказателния кодекс, съгласно който се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години и глоба до 5000 лв. за нарушителя. В този случай отговорността е лична, т.е. процедурата се инициира с подаване на сигнал лично срещу физическо лице или такова, в качеството му на управител или представляващ юридическо лице. Сигналът се подава или до Софийска Районна прокуратура и до Столична дирекция на полицията – отдел „Икономическа полиция”, или директно до съответното Районно полицейско управление, в района на което е извършено или довършено нарушението. При това производство предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.

Важно е да се отбележи, че при възбудено наказателно преследване на лицето, срещу него не може да се инициира административно-наказателна процедура за същото нарушение, т.е. административно-наказателният и наказателният способ на защита не могат да се прилагат едновременно за едно и също нарушение срещу едно и също лице.

1. Производство през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

Това производство се инициира с подаване на молба до КЗК от името на притежателя на права или лицензополучателя на изключителна лицензия със знанието на правопритежателя. Разпоредбите, на основание на които може да се започне процедурата са разписани в глава 7 на ЗЗК Забрана за нелоялна конкуренция. Забраните са няколко: за увреждане на доброто име на конкурентите; за въвеждане в заблуждение; за заблуждаваща и сравнителна реклама; за имитация и др.

Съдържанието и доказателствената част в този случай са сходни с тези при административно-наказателната процедура. След образуването на производството в Комисията се назначава работен екип, който извършва проучване на обстоятелствата по нарушението. В хода на проучването се събират веществени доказателства (устни, писмени, електронни и т.н.), снемат се устни и писмени обяснения от страните по производството (жалбоподателя, претърпял вредите, и нарушителя), извършват се проверки на място в складове и други помещения, където е направено нарушението, допускат се и се прилагат становища по експертизи на вещи лица и др.След приключване на проучването работният екип представя на наблюдаващ член на комисията доклад, съдържащ фактически и правен анализ на случая, както и предложение за начина на приключване на производството. На открито или закрито заседание, Комисията взема следните решения: установяване на извършеното нарушение и нарушителя и налагане на имуществена санкция или глоба; постановява прекратяване на нарушението.

Решенията на комисията, ако в закона не е предвидено друго, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес. Решенията се обжалват в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а за третите лица – от публикуването им в електронния регистър на комисията.

При констатиране на нарушение Комисията за защита на конкуренцията налага имуществена санкция. Физическите лица, съдействали за извършването на нарушения по закона, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба в размер от 500 до 50 000 лв. При определяне размера на глобата на юридическото лице се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, причинените вреди и други релевантни обстоятелства. Конкретният размер на глобата се определя от комисията по определена методика. Имуществените санкции и глоби, наложени въз основа на влезли в сила решения на комисията, се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Препоръчително е този способ на защита да се комбинира също с гражданско-правния, посредством предявяване на иск от страна на носителя на правата за обезщетение за причинени вреди от страна на нарушителя. Решението на КЗК се включва в доказателствените материали както за установяване на нарушението, така и за определяне на размера на вредите и на обезщетението за тях, и е предпоставка за постановяване на осъдително съдебно решение за заплащане на обезщетение.

В обобщение може да се каже, че способите за защита на права върху регистрирани марки дават доста разнообразни възможности за действие както самостоятелно, така и в комбинация и в зависимост от общата стратегия на фирмата – носител на правата, по различни начини могат да се постигнат желаните крайни резултати.